С теб
Απ’ το τζάμι κοιτώ
και θυμάμαι ένα χάδι
τι παράξενο φως
στης ζωής το σκοτάδι...
Έχει πιάσει βροχή
κι είναι η ώρα που φεύγεις
ήρθα για να σε δω
μα εσύ μ’ αποφεύγεις...
Κάτω από την ομπρέλα σου θα μπω
και θα ρωτήσω βιαστικά για τη ζωή σου
αχ πόσο μου έλειψε αυτό
μες τη βροχή να περπατάω εγώ μαζί σου...
Απ’ το χέρι σου θα κρατηθώ
θα σε κοιτάξω, θα μυρίσω το άρωμα σου
κι άλλη μια φορά θα το δεχτώ
πως είναι βάσανο να είμαι μακριά σου...
Τι να πεις τι να πω
παγωμένα τα χείλη
δεν μπορώ να σκεφτώ
πως θα μείνουμε φίλοι...
Είναι τόσα γιατί
είναι πόνος και θλίψη
πάει τόσος καιρός
που δε σε έχω αγγίξει...
Κάτω από την ομπρέλα σου θα μπω
και θα ρωτήσω βιαστικά για τη ζωή σου
αχ πόσο μου έλειψε αυτό
μες τη βροχή να περπατάω εγώ μαζί σου...
Απ’ το χέρι σου θα κρατηθώ
θα σε κοιτάξω, θα μυρίσω το άρωμα σου
κι άλλη μια φορά θα το δεχτώ
πως είναι βάσανο να είμαι μακριά σου...
Гледам от прозореца
и си спомням една ласка,
необичайна светлина
в тъмнинината на живота...
Заваля дъжд в момента,
в който тръгваш
дойдох за да те видя,
но ти ме отбягваш.
Ще се вляза под чадъра ти
и ще попитам набарзо за живота ти.
Ах, колко ми липсваше това
в дъжда да се разхождам тук с теб.
За ръката ти ще се хвана.
Ще те гледам, ще вдъхвам аромата ти
и още веднъж ще се съглася,
че е мъчение да съм далеч от теб.
Какво да кажа? Какво да кажеш?
Усните са смразени.
Не мога да си помисля,
че ще си останем приятели...
Това е. Защо?
Болезнено и тъжно е...
Минава много време,
през което не съм те прегръщала...
Ще се вляза под чадъра ти
и ще попитам набарзо за живота ти.
Ах, колко ми липсваше това
в дъжда да се разхождам тук с теб.
За ръката ти ще се хвана.
Ще те гледам, ще вдъхвам аромата ти
и още веднъж ще се съглася,
че е мъчение да съм далеч от теб.
kikificky © 13.06.2007