Страх ме е
Μάτια υγρά
που δεν κλαιν από χαρά
χείλη πικρά που όλο λεν
λόγια σκληρά
Μια ζωή σ’ ένα πλαίσιο
μια φωτογραφία
δυο ψυχές σ’ ένα σώμα
Θεέ μου τι ειρωνεία
πώς τελειώνει έτσι άδοξα
αυτή η ιστορία
γιατί, γιατί, γιατί, γιατί
Τρέμω το χέρι σου ν’ αφήσω
τρέμω μακριά σου πώς θα ζήσω
τρέμω δε θέλω να ξαναγαπήσω
τρέμω τη μέρα που χαράζει
και ποιο κορμί θα μ’ αγκαλιάζει
ποια άλλη αγάπη θα με κομματιάζει
Μια καρδιά πώς να πάψει να χτυπά
Сълзи в очите,
които не плачат от радост,
горчиви устни,
които изричат
тежки думи
Един живот в една рамка
като снимка,
две души в едно тяло.
Боже, каква ирония,
как завърши
безславно тази история
защо, защо, защо защо...
Страх ме е ръката ти да оставя
страх ме е как далече от тебе ще живея
страх ме е да не те заобичам отново
страх ме е от деня, който ни разделя
и от това кое ли друго тяло ще ме прегръща
и коя ли друга любов ще ме разкъсва на парчета
Как да спре едно сърце да бие
Alessandrina © 14.03.2008